петък, 6 октомври 2017 г.


Стихотворения  и разкази
Венцислав Огнянов


Раздел Първи
Живата Природа

Произход

В едно зрънце живееше мъдростта на времето,
ветровете го носеха през пространството на пустотата,
докато един ден срещна почва и се настани.
Корените се спускаха надолу,
стеблото и листата се извиваха нагоре
и това малко зрънце се превърна в жива система.
И това малко зрънце пробуди себе си за светлината,
като пожела да тръгне на път за да се развива.
Пътища хиляда се разкриха,
ала То избра своя собствен път да следва
и чудесата му показаха света на
възможностите.
Раздроби на части представата за собствения си произход
за да разбере същността на всички неща.
Превърна се в ключ и врата, в разкодиран код,
който
се скриваше пред погледа на заспали минувачи.
И колкото и красива да беше истината,
тя оставаше в градината на неизразимото,
тогава
то заплака в екстаза на голотата си
докосвайки за миг любовта на милувката.
Тогава
то се смя във висотата на кристалния ум,
разбирайки истината за
истинската реалност.
И
то позна светлината на пробуденото си съзнание,
това осъзнаване бе източника на неговото задоволяване;
сока, нектара, светлината, въздуха и почвата.

…чу песента на ветровете в листата
Така всяко дърво ражда плодовете.”

Планина
На слънчева поляна сред дивите цветя,
високо в планината с босите крака.
Извори бълбукащи нежни като звън,
орли препускащи в небе
сен сън,
глухарче разпръснато от ръката на вятъра,
сърни играещи в сърцето на чистотата.
Заслушан в стъпките на скрити насекоми,
положил длан и чело на дърво, а горе
високите клони.
Молитва творяща като мелодия през арфа,
енергия, провидение з
а Вселена безгранична.
Нощта довежда купол от звезд
и блестящи
и тишин
а космична в мен растяща.
Запявам песен златна за Родопа,
духът събуден е, гората мощна.
Превежда ме през огън на времето,
за да достигна танц на измерението.
Знание
древно във висините.
Мълчание шумолящо в листата.
Сила докосната с нежност.
Скорост пътуваща в уединение.
Магия разказана чрез приказка.
Свобода в галоп към безкрая.

Светът зад розата

Още от древността хората на познанието
отключваха врати скрити за човека.
Като призраци се губеха и се появяваха,
засаждайки в почвата магията си на куплета.
В него разказваха за свят зад розата прикрит
и чрез мъдростта на алегорията го разкриха,
за глухия всичко бе шум, богохулство, динамит,
а за посветения блаженна песен и ангелска намеса.
Сега науката всичко потвърди,
това което беше от света на чудесата.
Тя обърна се към този вид език,
готова да чете направо от листата.
Пет думи бяха нужни за да разбере,
човекът търсещ смисъл зад всяко нещо,
пет листа на розата вятърът отне,
щом се казаха на всички шумно и горещо.
А петата беше елемент, писалището на Твореца.
свят от етер неописуемо широк за да бъде обяснен,
в който всеки е едновременно съкровището и крадеца.
Корените на цялата материя са в него потопени
и черпят от живителния сок на пустотата,
веднъж видели призрак да написва там куплет,
за истини приличащи на рози
от сърцата.

Дзен

Дзен рекичка и усмивка –
съвършена простота.
Изгубена биографичност –
спомен за дома.
Докосната безкрайност от
розови листенца на душата.
Разцъфтяла реалност нова
от звука на тишината.
Дзен рекичка и усмивка
в отражението на поток,
птича песен там улучва
сърцето на събуждащ се живот.

Дреха на светлината

Пих вода от водопад във планината
.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.
Събух ботуши и захвърлих дрехи,
за да скоча във потока цял,
радост нова пълнеше сърцето –
чувах цветовете на дъгата,
ясно виждах звука като кристал.
Представата за времето изчезна,
над мен Луната се прозя,
осветли в гората лунната пътека,
за да ми посочи пътя към дома.

Дрехите ми на брега изглеждаха тъй стари,
затова избрах да се облека с дъга.
Kогато го направих тъй ярко навсякъде засвети,
роди се в мен желание да се провикна
: Аз съм Светлина
Изкачих се на скалата над водопада,
за да дочакам закуска от слънчеви лъчи,
вече бях си у дома дори във планината,
дете на
слънцето и кристалните води.

Тук и сега

Птичка на прозореца ми кацна,
тъй невинна, цветна красота,
тъй безгрижно тя до мене седна,
готова да разкаже за Света.

Красива птичке, я ми разкажи
за живота в нашите земи,
навсякъде ли има правила,
случват ли се нейде чудеса?

Къде са тези търсени места,
къде живее само Любовта?
Кажи ми някой верен лек, как
в изпитите да успей човек.
Малко хубаво човече,
пак отговори търсиш ти
отговорите, отдавна знайни на
известните ни мъдреци.

Ти си тук на таз Земя,
объркана от много правила,
да ги прозреш и оцениш,
не бързай да се противиш.

Как би разбрал за радостта,
ако не си изпитал мъничко тъга?
Не би последвал Мъдростта,
без да си срещнал глупостта.

Разбира се, че знам
защо и как се случват чудеса
научи се да живееш днес,
тук, сега!


 Учителката

Да сме спонтанни като нея, реката,
смело спускаща се в планината
без да планува и пресмята, знае тя,
че е и капка, но и пак е океан.
Така тече с доверие към бъднината!

Да бъдем в чистота като кристала
за любимата или любимия до нас
винаги облечени в прозрачност
самите ние Светлина.


Да сме единност като капки
връз паяжината на паяк;
сами, отделни, уникални,
чрез светли нишки свързани със всички!

Да бъдем в Любовта криле на пеперуда
разделим ли ги, ще се простим със полета.
Помни: Само Той, Бог, единствен те обича
чрез всички и чрез  всичко.

Да бъдем в тишината като празника
той се случва, а ти блаженстваш.
Влез дълбоко и спокойно в себе си,
и събуди усмивката на радостта.





Раздел втори
Безграничност

Пак там
Вечер, преди да заспя, се прибирам
в другия мой свят  в тайния ми свят без мисли.
Не трябва да ми вярваш, когато казвам,
че оттам ти пиша  нали и думите са плетиво от мисли.

Земляни
Душата пърха със крилете си,
но е закотвена към земно тяло.
Очаква висше позволение
чрез
творчеството да лети.
Не я възпирай, тя импулс от спомен има
изпълва земната материя с Духа.
Влез в потайността на времето
то скри мистериите си във кристали.
В Божествения свят на клетките
се крият още по-големи тайни!
Съвременни човеко, да приветстваме Единното;
озарението да възпеем на пърхащите ни криле!



Фантазия

Нарисувана икона върху крилото на пеперуда.
Стъклена книга-аквариум с плаващи рибо-букви.
Вдишана розова мъгла на вълшебна гора.
Хор от диви животни с диригент маймуна.
Отпивам от живата вода за да избистря погледа си,
ала трябва да побързам за да дам ред и на крачещата мухоморка, която стои зад мен със стомна в ръце.
Как се озовах в този свят на фантазия?
Провикнах се силно, а от дърветата излетяха хиляди клавишни комбинации с гълъбови криле.
Изморен легнах на зелената трева за да заспя,
а когато се събудих вече бях на друга планета.
Кожата ми се състоеше от дантелено листо на цвете и посрещаше устните на една сърна.
Отново се провикнах, ала за тази планета всичко е шепот...
накрая бях изяден от собственото си въображение.

Астромисли
Сутрин – Слънцето дава сила на мислите ми.
Вечер – Луната хармонизира красотата на чувствата ми.
Земята –храни ме със свойте елементи.
С колко ли още небесни тела мога да си послужа?!

Послание
Изпратих Твореца в мен да си почива.
 Обиталището му почиствах и видях оставена писалка.
Осмелих се да я взема в ръце и да напиша:
„Сега свободна си от своя господар,
излей мастилото си в измислици безброй. “
Сама започна тя да пише за приказни земи,
 и за приказни герои; като пусната от клетка птица,
 oтправи се към най-далечните простори.

Разбра, че ѝ остава мастило за последни думи;
посвети ги на Твореца, като видя, че се завръща:
И ти си инструмент също като мене,
 във свободата творчеството те прегръща. “

Чудеса


В кого стои съня на детето?
В същия, който жонглира с хиляда слънца в небето.
Идва време слънчевия лъч да е храната,
а умът озарен за безграничността на душата
- същата тази, която разгръща планове, мечти
и не месеци, а мигове брои.
Идва време чрез настройка да се пътува,
до съседния квартал или до вселена друга.
Време, в което сме планета задружна,
чрез вяра в този, който съня пробужда.

Раздел трети
Вдъхновение
Към непознатото

Накрая, винаги се доверяваш на сърцето си!
Тръгнеш ли на път да дириш отговорите за любовта,
сърцето търпеливо те изчаква да узнаеш – само през
отворената му врата ще виждаш светлина от мъдростта.
По пътя си тъй ясно То разбира:
Науката –  със хлад обсъжда аспектите на любовта,
но липсва ѝ на нея поетичната вълшебност.
Поетите – и те, все палитрата на любовта възпяват,
но липсва им оргазменият опит на тантристите.
Тантристите  – те  потънаха тотално в любовта 
достигнаха докрай вкуса на нейната реалност,
но ключа на тайните усърдно пазят във портал.
Готови са да го открият, когато ясно разберат,
че вече твърдо си добил доверие в сърцето си.
Безброй търсачи покоряват върховете,
тропайки по портите на знаещи Учители 
и, странно, отговорът все един и същи е:
 „Научи се на доверие в сърцето си!“
Защо да бродиш на съмнението в джунглата?
Проста практика в живота си включи –
вярвай вече си това, което търсиш!
Накрая изводът е винаги един:
довери се на сърцето си!

Творческото слово

Думите ми могат да те отведат навсякъде,
търси тези, които те преведат
в сърцето ти.
Творческото слово е фокусирана енергия за трансформация,
като всяка жива сила
ще я провериш чрез чистотата й.
Думите разцъфтяват за да усетиш аромата,
а не за да останеш загледан в цветята.
Твоята изначална истина не е нито по-малка, нито по-голяма от истината на друг, просто част
съвършенството.
Бъди твоята истина и виж как вселената те подкрепя,
как намира висш начин да се изрази в делата ти.
Предаден на
любовта и наблюдавай чудесата,
с вяра
произхождаща от опитността, а не от чужда намеса.
Творческото слово те превръща в алхимик,
преобразуваш енергията чрез поемане на отговорност
и правене на съзнателен избор. Tоест – развиваш се чрез
приемане на несъвършенството си и ставаш съвършен.
Думите ми могат да те отведат навсякъде,
ала ще искат да те отведат там където си сега,
защото няма по подходящо време да се
възпламени
вътрешния факел на промяната.




Надрастване

В един динамичен свят, галещ сетивата с хиляда пера,
oстани верен на вътрешния глас и тишината,
на истинския екстаз от златното перо на разбирането.
Където нищо не прибавяш и нищо не отделяш,
сърцевина която си –
съвършенство на проявлението.
Едно нашепване от тези царства равни са на хиляда концерта, едно движение радост носи на тридневни танци,
защото това е докосване до движението на
истината.
Не
знам за мъдрец, който е открил висшата реалност отвън, а тези, за които разбрах, единствено можеха да я опишат чрез алегорията.
Тайните на света показват чистотата на блясъка си не на избраните, а избралия избира да пречисти себе си.
И тайната, разбулена, усмихва се,
ала кой може да опише какво е усмивка?
Истинският царски син предал е вече себе си и това, което има, затова получил е всичко в
царството, дори под скромна наметка.
В онази вълшебна тишина, докосната от
златното перо,
ражда се сиянието, разпръскващо мъглата на невежеството.
И външният свят, с хилядите впечатления,
превръща се в път, който не разучава себе си,
а пътува, преживявайки себе си.

Квантови поети

Облаците откраднаха луната на поета,
а той притеглен е към нея от векове –
красотата на мистиката разцъфтява в сърцето,
щом очите му докосват нощното небе.
През деня ще го разпознаете с това, че бързо подминава
лъскавите, преходни неща,
ако не мълчи, той единствено ще иска да разказва,
за светлината и величието на човешката душа.
За поета най-святото тука на Земята
това е майката и нейното дете,
съвършената
любов на Бога в тях той разпознава,
прекланяйки се и пред всички други
светове.
Веднъж морето срещна се с такъв мечтател
и тръгна бурно да разпитва за живота му неща,
ала щом видя, че океана е погълнал и пак жаден се разхожда,
се успокои и остана смирено в тишина.
Поезията на поета остава дълго време жива,
когато идва от извора дълбок,
света на мисълта на много хора преобразува,
помага на мечтите да направят квантов скок.

Творец

Имам аз една велика сила,
чрез която обичам да строя,
чрез нея също мога за секунди
Вселената да прекося.

Въображение се нарича
и е приятел верен с мен,
напътствам го, за да има винаги посока,
към високи цели да бъда устремен.

Чрез тази сила Светът се преобразява
за ден, за два, за три,
и ето, Новата Земя сега наричаме я рая,
тук чрез любовта и мечтите си творим.

Въображението е като бял кораб
насред синия безкраен океан,
щом високо вдигнати са му платната,
ще се разгласи отново новината:
Капитанът на мечтата е успял!



Изгрев

Вълшебства се процеждат през листата на дърветата,
като лъчи, търсещи земята.
Светлината на изгрева се отразява в очите на съзерцателя
и, окъпан от магията на мига, забравя думите.
В тях не побира красотата, която вижда, а само останките от аромата.
Потопени във света и оставащи извън света,
възлюбените отдадени са на този, който живота роди и с който eдно са в екстаза.
Вярват, защото не могат да го докажат, и не го доказват, защото предпочитат да го живеят.
За тях това е лодката на спасението в океана от съмнения,
парашутът свобода
отвъд решетките на ограниченията.
За тях това е чистата утринна роса, настанена в градината на душата им.
Неведнъж умираха преди смъртта,
възлюбени, отдадени на истината.



Раздел Четвърти
Души близнаци

Винаги сме заедно любима

Ти знаеш, че за теб е това перце,
идва като знак от aнгелския свят,
за да ти се предаде чрез нежност.
Моята роля е на посредник!
Намерих го на върха на планината,
там където се изгубих, за да се открия.
Повярвай в благословията на тревите,
които го пазеха за теб.
Същата тази планина бе огряна от
слънце
и в тази светлина разказвах, как сърцето ми
бе докоснато от усмивката ти.
Истинската любов, която ражда всички други,
е към
божественото, без теб нямаше да знам,
без твоята събуждаща усмивка.

Когато планината чу историята ми и разбра,
че съм видял цялата ѝ нейна хубост в теб,
започна да ревнува, събра багажа с магиите си и се скри.
Когато шумът на водопада чу сърцето ми как тупти,
разбра, че този пулс по теб е роден от вечността.

Имаше миг, в който видях всичко,
този спомен бе огрян от светлината на съзнанието ми,
така, както са огряни златните есенни листа.
В този миг те познах до мен, но се питам дали
ще си готова да чуеш разказа ми, защото този
спомен е от предишен наш живот.

 „Само нежността събужда силата на сърцето.“
Това послание остави споменът, за да ти предам и него.

Върнах се към природата, когато разбрах, че това,
което се случва между нас се нарича невъзможна любов.
Земята не бе попивала толкова дъжд през онзи ден
така, както попиваше сълзите ми.
След като бях спасен, почувствах покой и се отдадох
на моята спасителка -
нейно величество Природата!

Ти знаеш, че за теб е това перце,
идва като знак от
ангелския свят.
Моля
се този вятър, който гали косите ти всеки ден,
да ти го
предаде с благословията на тревите.
И заслушана в шума на водопада, се моля да чуеш
песента на пулса
ни, роден от вечността.

През животите

Ще бъдем заедно, каза тя.
Да бъдем, отговори той.
И коприната на времето ги раздели,
чрез безвремието спомниха си първите лъчи
– и тези думи на Любов.
Ще играем в градината на танцуващите атоми, каза тя.
Ще те държа за ръка, заедно с вечността, отговори той.
И музиката на предадеността навсякъде се разтла,
изтръпна в радост цялата земя.
Можем ли да одухотворяваме материята, попитя тя.
Можем, ако вярваме в милостта на Божията светлина.
И превърнаха се в творци на светове,
докосващи знанието на космическите закони.
Чрез свободата те прегръщам, мила моя.
В безусловността те целувам, мили мой.
И нека рожби на настоящето да бъдем

това е винаги на будните заслон.

Раздел Пети
 Откровение

Отдаденост

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О
всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия
и с тази среща започна новата епоха на вътрешната ми одисея.
Показа ми малкия ум като пламък на свещ за стая,
а големия като слънце за хиляда планети,
после провикна се и каза: „Духни свещта“.
Винаги си
бил Този, който поддържа чисти градините ми
и
Този, който скрива спомените, за да ме предпазва,
а аз сляпо вярвах на градинари
и търсих вечно ненужното да зная.
Сега, когато се намирам в аромата на мастилото
Ти
и съм танцуващото слънце в онези спирали на галактиките,
започвам да загубвам всякакви земни желания, освен едно:
да разлея цялото мастило -
за Теб, даряващият светлината.


Посещение
По пътя достигнах поток с жива вода,
приклекнах за да отпия и да пречистя лицето си,
но не подозирах, че в същия този момент
океанска вълна ще залее жаждата ми.
Въведен от вълните в дълбините на откровението,
стигнах до светло място, пълно с птичи песни.
В новия дом отправих поглед направо към
слънцето,
за да потърся там Този, който ме изведе от мрака.
Силата ме потопи в мастило и с перото си
започна да пише сладки поеми в сърцето ми.
Останах заслепен и окрилен, поведен от новата
божествена реалност на танцуващите атоми.
Достатъчно е да усетиш такава любов с времетраене
една хилядна от секундата, за да промениш целия си живот.
Достатъчно е да посветиш целия си живот в търсене на този миг.
Когато обикнах диханието повече от всичко на света,
моята жива вода се превърна Неговото присъствие.


Упование
Реката ме заведе пак там – към себе си,
за да ми покаже извора на всичките мисли,
разширявайки отвора на бълбукащото ми сърце.
Танцуваща, неописуема радост е такава среща,
пълнене на кана с вино от екстаз.
Хей, „Кой си ти?“ Не бе нужно аз да питам,
понеже вече бях този, който Съм.
„Не тръгвай, остани за дълго,
чаша за теб ще съм, мое Висше Аз“ 
Когато се затвориха вратите на сетивата
и потънах в тишина край шумната река,
загуби се следа на индивидуалност,
превърнах се в
съществуванието на света.
Мислите приеха формата на образ,
а aз техен господар, насочващ ги напред, нагоре –
към цели свързани с духовният ми план.
Когато имаш достъп до реката шумна,
намери близък камък, това е твоят царски стол.
Позволи ѝ нежно да ти покаже какво е сила,
като се отпуснеш и заслушаш в безграничния покой.
Нека пречисти всички твои мисли, да свали целия багаж,
позволи ѝ да те заведе в потоци бистри, които чакат
да ти покажат сърцето на В
исшия ти Аз.



Песента на перлата
Всичко истинско е нелокализирано
и отвъд изразните средства.
Идваме във света не за да го познаем,
а за да познаем себе си в него.
Зрънцето мъдрост е на върха,
а човекът,
когато се катери, отдалечава се.
Едва когато се смири сред тревите,
получава златното сияние на блясъка му.
Протегнати от палубата на времето
се опитваме да чуем мечтаната мелодия,
докато Космосът чака от нас да я чуе –
понеже съхранена е в сърцата ни.
Когато актьорите узнаха, че играят в театъра на сенките,
напуснаха сградата и се отправиха към
слънцето.
През вековете босите поети бродиха из пустинята,
за да подарят нежните метафори на зрънцето.
От бъдещето ли са? Питаха ги, а те отговаряха:
Не, но там ще раждат плодовете!
Само целунатата принцеса може да помогне на просещото сираче.
Само истинският принц има хиляди победи, без да е изкарвал меча си.
На дъното на океана лежи перла, свързана с човешката съдба,
нощем облича бяла пелерина и навлиза в сънищата им,
като ги заговаря със своя сребърен, символен език.
Тези, които вярват в чудеса, могат да пътуват с нея,
и дори да научат мечтаната мелодия на
космоса.
Възможности

Играх с думите,
ала с растежа захвърлих
и тези играчки.
Търсих одобрение,
вместо да насоча цялата
енергия в непресъхващия
извор на сърцето си.
О, любима символико,
само чрез теб способен съм
да разкажа за Него.
Неизразимото поддържа ни,
с уговорката да събудим
божествената си изявеност.




Светове

Стига с тези пазарлъци, мой ум,
време е да се отправиш към
неизмеримите съкровища на
душата.
Цялата твоя документация е свалена
и като след дъжд аурата засиява
в цветовете на дъгата.
В хилядите улички на стоте града
търсиш опора и сигурност.
Сега, в дома на сърцето,
откри любовта и доверието.
Твоята бистра мисъл е човешка
и в моя свят тя има формата на образ,
как жадува сърцето ми за Божии мисли,
които имат формата на живи
благословения.



 
Ин и Ян

Уговори си среща с твоята цялостност,
насрочи датата и часа и се предай на момента,
но не ѝ носи подаръци и рози,
понеже ще те преведе на пътешествие,
в което трябва да си лек като перце.

Ако си жена, ще се слееш с мъжа в теб,
ако си мъж жената с теб ще слееш.
И това единство на нещата
въведение ще ти бъде
в първите страница на любовта.


Разкази

Слънчоглед

Когато постигнах състоянието да се превръщам във всяка една форма, избрах да преживея част от живота на слънчогледа. Как само грееха топлите лъчи върху семките и жълтите ми листа, не виждах вече светлото кълбо горе в небето така както хората го виждат, защото това вече беше
слънцето на слънчогледите. Може би ще ви прозвучи странно да го чуете, а още по-странно ще ви стане като разберете, че в действителност съм цвете, което за кратко ползва състоянието на човека, за да може да се опише. Разкривах тази тайна само нощем на луната, когато всички спяха и тишината бе покривало. Трудно се справях с гъделичкането на нощните пеперуди, които накацваха върху листата ми и ме изучаваха с пипалца. Лунната светлина правеше така, че техните криле да светят в синьо и макар да понасях трудно присъствието им, всеки път благоговеех пред вълшебната им красота, като внимавах да не чуят тайната ми с луната. Има си и предимство да поживееш за кратко като човеците, разбираш колко общи неща имаш с тях, като например – любовта към слънцето и непоносимостта към гъделичкане.



Равноденствие

Понякога живея два паралелни живота едновременно,
единият – тук в планината, а другият – в големия град.
Когато съм в горите сред дърветата, покрай мен профучават
бързите коли и шумните клаксони, а когато пресичам оживените кръстовища на града, чувам успокояващите песни на птиците по клоните на дърветата. Понякога паралелните ми животи са много повече от два
и са в различни времеви линии. Когато се прибирам вкъщи и събувам обувките си, от тях изсипвам пясъци от пустините на древна Персия. А щом сутрин тръгвам за работа, в джобата на якето си намирам устройства от бъдеща технология. В едно много подходящо време от годината
слънцето и луната се пренареждат в специална траектория
и имам възможност да подредя животите си в една линия.
Тогава разбирам всичко открай докрай, интегрирайки истината само в този живот, в който мога да си водя записки.




Шапка невидимка

Имах шапка, която ме правеше невидим, вълшебна шапка на черно-бели райета. С нея можех да посещавам забранени места и да влизам в кинозалите, щом нямах пари за билет.
Един ден реших да споделя това откритие с всички хора
и цялото човечество насочи вниманието си към мен и моята шапка. Големите учени ми я взеха, и тъй като беше сензационна новина, цялото внимание се прехвърли само към мен. Точно когато имах най-много нужда от любимата си шапка, нея я нямаше и оттогава си обещах, следващия път, щом намеря вълшебен предмет, да го запазя в тайна.




Изкуството на пресъздаването

 Как ли е правилно да се каже?
„Срещнах бял старец с мъдра брада
или
„Срещнах мъдър старец с бяла брада.
Но едва ли има значение сега, щом вече съм го срещнал.
Поисках да го заговоря, но половината от него живееше в друго измерение, а другата половина беше чиста математика.
Разбрах, че езикът, с който трябваше да говоря, беше космическия, затова останах заслушан в тишината.
Явно не бях готов за тази среща, защото хиляди ангели осветиха пътя и тогава скрих с ръце заслепените си очи. Aла един от тях се приближи, целуна ме и каза:
   „Не се страхувай за срещата си с него, той е един бял старец с мъдра брада, който често в изобразителното изкуство рисувате като мъдър старец с бяла брада. 
   Изрисуван вече с много бои през вековете, излиза за среща с творението си, за да запознае човека като творец и творение едновременно, за да напомни, как е по правилно да се казва: не Аз съм Бог, а Бог е Аз.

Училището
Всички врати на училището се отвориха широко и връхлетяха вътре хиляди ята пеперуди,  цялата сграда се напълни с пъстроцветните създания.  След като всички насядоха по чиновете, учителят рече:
 
Днес ще изучаваме Космоса, планетите и звездните системи, защото един ден, мили мои деца, ще полетите към тях...
Един глас от последния чин запита:
 
Но учителю, защо трябва да напускаме Земята, тук ни харесва.
А учителят отговори:
 
Земята е само едно училище в което се подготвяте за истинския живот.

Астромисли 2

На билярдната маса, вместо топки за билярд, са наредени планетите ми. Взимам щеката и ги разбивам всички, за да се пренаредят! Това правя стотици пъти, като всяко ново нареждане на планетите ми е едно ново превъплащение и живот на Земята. Веднъж една от топките се изтърколи от билярдната маса и заподскача, отдалечавайки се от нея, когато видях, как белобрад старец я хваща във въздуха.
И ми рече: Внимавай, момче, това е последната ти игра.
Отправяме се към казината на Лас Вегас,
наигра се достатъчно на билярд.

Сянка

Истина ви казвам, моята мисия е на шпионин.
Тайно се промъквам в леговището на Сатаната
и го гъделичкам по краката.
Веднъж ме бе хванал и, за да ме изплаши, ми казва:
 
Ти си реален. Засмях се и му рекох :
   Подпис върху вода съм.
     И той стана
ангел.


Идеята

Колкото и да бягаш от нея, тя все ще те настигне. Колкото и да се криеш, тя пак ще те чака в дома ти с най-бляскава форма. Дори мотивът ти да бъде "зает съм, тя ще открие пролука, ще засвети в ума ти с чистотата си и ще обърне посоката на движението. Да, именно тя нейно величество идеята е застлала в градината на душата ти нов килим от рози, за да усетиш аромата на вдъхновението. „Твоята сигурна професия е на поет, а по призвание си мечтател.Веднъж ми каза тя, докато пиехме спокойно кафе. А на теб какво ли ще продума? След това се протегна към чашата ми с кафе и се вгледа в празното ѝ дъно с очите на въображението си, за да види бъдещето. Колкото и да бягаш от нея, тя все ще те настигне, ще те качи на облак пухкав или ще те прегърне с гривата си лъвска, а може и да събори скала върху теб, ще те разгегне или смали, и така, докато не изчезнеш напълно, или докато остане само тя живa. Защото кое парче от пъзела може да се скрие дълго от цялата картина. Отпусни се като дете, отпусни се като планина, отпусни се дори от тежкото си тяло. Усещаш ли аромата на розите? Виждаш ли вечните градини на танцуващите перли? Един свят те чака на неизброими чудеса, един паралел на безмълвие, скрито в сапунени мехури. И когато тя отново пристигне, подготви сервиза за кафе, усмихни се и вярвай, че ще открие за теб нов път на щастие. Нейно величество идеята!

Силата на зараждащата се любов

Стояха многоцветни в дивата градина, люлеещи се от галещите ветрове, даряваха сладост на пчелички, пеперуди, а също така и сладост в очите на един съзерцател. Цветята ухаеха на блажените светове, жадувани от векове,
предаваха се чрез красотата и поезията на великата природа, нещо очакваше да се случи, някаква цикличност във времето, ход, който настъпваше. Съзерцателят спря да наблюдава и отвори очите на сърцето си, знаеше, че само така невидимият Бог, скрит зад видимата
природа, се разкрива. И потъна в блаженството на незнанието в този миг на познание, и пое по път без багаж, а подготвял го бе с дълги години. Неизмеримото нахлузи се в сетивата му, обхвана в клетките си Мирозданието. И сладостния сок от полето на цветята вкуси с пчелите. Вятърът жив и прелистените страници на книги позна като една и съща енергия и, слят с нея, затанцува под дъжда на зримата музика. Чудат, с усмивка искаше да сподели скока на мечтите си и доловимата екстазност, но уви,  той в невидимост се бе превърнал, прозрачност в материята етер. Ех тази ефирна, дантелена допирност, този висок свят на световете, вторият етаж на дома му, който хем е в него, хем допуснат е в гениалност. Време, избрано от безвремеви същности, кой ли допусна го дотам? Само чрез целувката на поезията сърцето му ще успее да препише превода, само чрез музиката на сферите ръцете му ще оформят спиралата, само чрез тишината ще може да се върне пак там, край свещените градини с цветята, където пчелите докосват златния нектар.


Майката природа
   Мравката Зи правеше обичайната сутрешна разходка в градския парк, слънчевите лъчи проникваха в капките роса и осветяваха пътя ѝ напред в магически цветове, тя достигна хълм, който бе нов за нея, качи се на него и започна да го разучава, като продължи разходката си там. Беше по-топло и по-светло от обичайните поляни и скали, на които бе ходила, не подозираше, че ходи върху крака на един обикновен човек, който бе поседнал за сутрешно съзерцание и отмора сред природата. Зи възприемаше „почвата“ под краката си като интересна, но не и повече от това, не разбираше, че е върху жив организъм като нея, но с разум и интелект, който я превъзхождаше многократно. Зи изпита радост и въодушевление от откриването на новия терен, а след това се върна в своя мравуняк при съмравките си. Съзерцателят се изправи и също продължи по своя път, неподозирайки върху какъв жив организъм и той ходи.


Главния Герой от книгата Живот

Имало едно времe… и пак го имa. Продължaваше да бъде илюзия.
Раздел първи – Инволюция.  Малкият „герой” от книгата живот.
   Той разделяше народа, за да бъдат далеч от себе си и от природата, за да загубят връзката с нея. Даде на много от тях хипнотизиращи светещи кутии, наречени телевизори и хиляди способи за разсейване и нагърбване с проблемите на целия свят, за да не видят какво става в тях и около тях. Научи народа на играта „кой е по-по-най“, за да има състезание, а страха от всичко превърна в основна емоция, за да се защитават, да нападат и да загубят доверие в живота. Изопачи истините, за да създаде фалшиви, недостижими идеали и така никой да не бъде съвършен никога, а все да гони съвършенството. Дори прикри с було магията „тук и сега,  за да се гони винаги минало и бъдеще.
   Раздел втори – Еволюция. Големият Герой от книгата живот.
   Той връщаше народа у дома – в любовта. В настоящия миг ги научи чрез всички сетива да усетят чудото живот и, потопени в сладостта му, да си спомнят своята специалност, уникалност и божествен произход. Проблемите им се разрешаваха заради именно съществуването им в този миг.       Показа им изобилието и щедростта на природата, завърна ги там при нея, за да текат в нейния пулс и ритъм, да повярват в нейния дух и сила. Напомни им за играта „наслади сеи разви уменията им според призванието им, за да изживяват по навик прекрасен синхронизъм. Сърцето на единия туптеше за всички, обединеното сърце на цялото туптеше за всеки един. Сляти и обединени с живата любов, с природата и радостта познаваха своята вечност и същност на своята душа.

Многомерно ухание
   Стела притежаваше два магически предмета – ръчен часовник, с който можеше да забавя и забързва времето, и слънчеви очила със специално стъкло, през което се вижда отвъд ограниченото човешко зрение. Веднъж тя използва тези две сили, за да наблюдава прелестното развитие на поникващо диво цвете. Настрои своя часовник, за да може за 60 секунди да проследи целия му живот, избърса стъклата на очилата си и пристъпи към наблюдение.
Това, което наблюдаваше, бе игра на цветна симфония от елементи, които следваха прецизна периодичност от висш порядък. Стела разбра, че всичко в цветето и около него вибрира на определена честота, съзря тънката сребърна нишка, свързваща го с „невидимия  свят, от който черпеше живителен сок и сила. В средата на своето развитие неочаквано един голям бръмбар кацна върху тънкото стебло на цветето и то се наклони почти до земята. Младата наблюдателка бе изумена, когато видя как на цветето се притичват на помощ, за да не се пречупи.
   В последните секунди от живота на растението енергията, от която бе създадено то, се разтвори във вечността, като се преобразува в нова, а Стела осъзна, че „разпадът е нужен, за да има възможност и потенциал за нов живот. От цветето тя се научи как да бъде цялостна и предадена на настоящето, животът ѝ вече не бе същият.

Развий сетива за истината

   Имало едно време в една чудна страна един добър, но леко наивен овчар. Неговото виждане било слабо, а придвижването му несигурно, затова разчитал на своите 99 овчици. Всяка сутрин той ги пускал свободни, за да може, след като се върнат, да му разкажат повече за живота и за света, в който живее. Минали се години, през които все така разказвали истините, а той слушал, но чувал само пет от тях и вярвал във света, който обрисували само те. Един ден странстващ мъдрец от непозната земя го навестил и видял колко верни служители имал добрият овчар. За да му помогне и за да го обогати, го посъветвал:
„Добри човече, тази нощ, когато се върнат твоите пет верни овчици, ги приеми с нова любов и благодарност, изкъпи ги и ги облей в чистота. Нека ти разкажат всичко, ти слушай, притихни, а след това приготви яслите за гости и попитай :  Има ли още нещо, което е добре да знам?
   Добрият овчар сметнал съвета на пътешественика за странен, но въпреки това го изпробвал и на същата вечер се почукало на вратата. След като отворил, посрещнал той нова овчица гостенка, която му разказала невероятни чудеса и нови истини за него и света, в който живее. Изпълнил се с по-обширно знание и със силна вяра!
   Имената на петте изкъпани овчици били: Осезание, Вкус, Обоняние, Слух и Зрение, а гостенката се казвала Интуиция.

Платната на състраданието
   Живял на далечен остров велик учен, който открил лек за много болести, намерил рецепта за щастието и изобретил технология, запазваща баланса на природата. Тъй като се намирал далеч от градове и села, трябвало да построи кораб, чрез който да обиколи света, за да раздаде откритията, които ималКорабът се оказал малък и можел да побере само едно от тях, а земите и хората, до които стигал, били различни от очакванията му. Когато носел лек за щастие, се озовавал на остров, пълен с щастливи хора, а когато демонстрирал технология за чиста енергия, бил заобиколен от болни хора, които нямали полза от нея, а от щастие. Ученият се отчаял и един ден в открития океан се помолил на ветровете да му подскажат вярната посока и правилния начин. Природните елементи се събрали и му дали съвет да се върне на своя остров, за да медитира също толкова време, колкото е посветил на откритията, за да разбере от какво трябва да са направени платната на кораба, с който пътува. След няколко години, прекарани във вътрешна тишина, ученият реализирал мечтата на живота си и достигнал до подходящите места, с точните средства, в идеалното време, и така преобразявал себе си и света към по-добро с радост и лекота. Неговите нови платна били мъдростта.

Променящия се град
Имаше един град, в който обикаляше мистик, този град бе като всички останали с единствената разлика, че там живееше мистик. Когато някой го заговореше на улицата, другите казваха: Не говори, той е просто един мистичен човек. Веднъж на площада се събираха всички, за да чуят словото на виден политик, той говори с часове и даде обещания на всички. От високата трибуна съзря мистика и каза: „Обещавам, щом ме изберете за водач, ще направя така, че никой повече да не се разхожда по улиците с такива стари дрехи като този беден човечец.  Целият град се изплаши от тези думи и веднага свали от длъжност вдъхновения политик, а когато започнал да разпитва какво нередно е казал, човек от народа му отвърнал. „Даваме да се промени всичко в нашия град, за да бъде по-добър отпреди, но не позволяваме града да остане без мистик.

Вечност
Виждали ли сте поет да пише за любовта на живота си? Aз мисля, че не e възможно да се види това, понеже любовта му го изгаря на мига, а след него остава само една обгоряна писалка и няколко изгорени парцала на стола. Виждали ли сте малко дете да разказва за сънищата си? Мисля, че също не e възможно, защото онзи дворец от света на сънищата е преплетен с живота му, и онези цветя от градината на живота му са преплетени с уханието на розите от съня му. Виждали ли сте облак да плаче за това, че ще се превърне в ледунка на някой покрив, а след това ще се стопи и ще стане част от поточе, устремено към океана? Аз мисля, че не е възможно да видиш облак да плаче за това, защото той знае, че се преобразува от форма във форма, знае нещо, което човекът е забравил.

 Пътуваш ли?
   Пътувам без космически кораб до далечни звезди, просто ей така, от носталгия към дома може би.Оставям клетката, отварям прозореца на стаята и политам свободен, воден единствено от въображението си.Това, което съм виждал, не мога да ти разкажа, но много искам да ти покажа. Tова, което съм разбрал, ми е трудно да ти опиша, но бих могъл да опитам. Всеки път се връщам със спомени и мисия, върнах се сега, за да можеш да прочетеш това и да попиташ: „Каква ли е мисията му и свързана ли е тя с моята?“

Надежда
Този, който желае да изрази Духа, намира вдъхновение в малките неща; в прегръдката, в пушещия комин, в мъркането на котката. Не са му нужни сложни теории, за да разбере живота, крачи в простичкото следване на синхронизма, отпива от миговете и тях нарича живот.  Всеки, заслушан в шепота на сърцето си, намира верния път и вижда, че по този път показва се дънер да седне тогава, когато е изморен, показват се семена за сеене тогава, когато е време за работа, изникват цветя и ухания, когато е време за почивка и наслада. По пътя, воден от сърцето, слънчевите лъчи са тези, които зараждат всичко, ала когато ги няма, сърцето знае, че винаги се връщат. Kогато е мрак, уханието от цветята остава, ухание, което наричаме често надежда.

Значимост
Питаш ме: Защо си се родил в трудни времена? Самият въпрос ти отговаря: „Защото си силен. Всичко, което виждаш вън в Природата, го има и в теб – нежността на цветчетата, мощта на зверовете, бързея на водопада, хармонията на звездите. Цялото движение на Космоса се движи в теб. Без теб Вселената вече не е същата, с теб Вселената сега е цялостна, с твоето вдишване и издишване. Крачките на мравката дори се чуват също толкова ясно от Вселената, колкото и най-шумния взрив на Космоса.Ти си дете на Всемира. Има ли по-важно знание от това за теб сега? Яснотата е сила!

Привилегия

   В една градина с ягоди, две зелени листни буболечки си говорят:
Тези големи червени кълба над нас всяка година биват откраднати от човеците.
  Горките, отговаря другата, те не могат като нас да скачат надалече и да им избягат.
Тогава една от ягодите се обади
ла:
Нашето желание е да скочим единствено в устата на човека, защото няма по-сладко от това, да се разтвориш в него.

Щастие

Отивам в банката днес и изсипвам една торбичка с миди, рапани и камъчета. Казвам, че искам да ги прибавя към спестяванията си. Госпожата ми подава едно голямо жълто есенно листо и ми отговаря: Подпишете ето тук, моля. Когато споделих за бъдещите ми планове, от офис вратата се показа мениджъра едно голямо дърво с ходещи корени. Той ми каза, че за да имам свое собствено море, не е достатъчно това, а ще са ми необходими също и китове, делфини, дори медузи. Прибрах се разочарован, мечтата ми се превърна в пух и прах. Тогава взех всичките си спестявания и направих гирлянди от висулки, играчки и подаръци за всички деца. И разочарованието ми се превърна в щастие, защото имах вече море от детски усмивки.